Михаел и Дафна са съкрушени, когато военни идват в дома им със съобщение, че синът им Йонатан е мъртъв. Михаел се чувства още по-зле от прекалено скърбящите роднини и представители на военната бюрокрация, които изказват своите съболезнования. Докато жена му си почива, упоена от успокоителните, той попада във вихрушка от ярост, за да преживее една от най-тежките житейски ситуации, надминаваща дори сюрреалистичните военни изживявания на сина му.
„Идеята на филма идва от един инцидент, който се случи с мен преди много време. Всеки ден по-голямата ми дъщеря ставаше прекалено късно за училище. Всеки път тя ме молеше да ѝ извикам такси и това започна да ни струва много пари. Усетих, че ситуацията започва да влияе и на образованието ѝ, затова една сутрин отказах да ѝ извикам такси и ѝ казах да хване автобуса, както правят всички. Поспорихме малко, но тя трябваше да се научи по трудния начин да става навреме. Автобусът, който ѝ вършеше работа, беше с номер 5. Половин час след като дъщеря ми излезе, чух, че терористи са взривили автобус по линия 5 и са убити много хора. Опитах се да ѝ се обадя, но, разбира се, линиите бяха блокирани от многото хора, които искаха да се чуят с близките си. Изживях най-ужасния един час от живота си. Беше по-лош от целия военен ад, който преживях в армията. След час тя се прибра. Беше изпуснала взривения автобус.“
Самуел Маоз за Cineuropa.org
